Какво представлява витилиго?


Витилигото е придобито, хронично заболяване, което се характеризира с поява на бели петна по кожата и лигавиците.


Кой боледува от витилиго?


Заболяването се среща между 0,5-1% в световен мащаб, като не е установена расова или полова предразположеност. Не е заразно и засяга всички възрасти, но по-често се среща при млади хора между 10 и 30 годишна възраст.


Каква е причината за витилиго?


Съществуват няколко основни хипотези за произхода на заболяването. Най-широко застъпената е автоимунната, при която има нарушение на имунната система, водещо до унищожаване на клетките носители на пигмент в кожата (меланоцити). Според метаболитната теория повишените нива на кислородни радикали (оскидативен стрес) водят до нарушение в образуването и транспорирането на кожния пигмент (меланин). По-малко застъпена е неврогенната теория, според която от окончанията на нервите в кожата се отделят токсични вещества, които унищожават меланоцитите. Приблизително при около 20% от случаите заболяването е наследствено и се среща при други членове от рода.


Как се диагностицира витилиго?


Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина. Протича безсимптомно с внезапна поява на бели петна по кожата. Те са окръглени или с неправилна форма и са рязко ограничени от здравата кожа. В някои случаи в тях може да се забележат островчета от пигмент. Много рядко може да има оплаквания от сърбеж.


Най-честите места, при които се развиват витилигинозни плаки са:


  • Лицето (около устата, клепачите)
  • Дланите
  • Гърдите (зърната)
  • Подмишниците
  • Корема (около пъпа)
  • Кръстната област
  • Ингвиналната зона
  • Аногениталната област
  • Лактите, коленете
  • Пръстите на ръцете и краката.

При по-тежките случаи могат да бъдат обхванати големи области от кожата.


Клинично заболяването се разделя на три основни форми: несегментно, сегментно и смесено.


Несегментното витилиго се среща най-често, т.е. при около 90% от случаите. Измененията по кожата са със симетричен характер в двете половини на тялото. Размерите на петната варират от малки области до почти цялото тяло. Еволюцията може да бъде експанзивна или много бавна. Понякога се наблюдава спонтанна репигментация.


Сегментното витилиго се среща по-рядко, предимно в детска възраст. В повечето случаи се развива бързо и има хроничен, обикновено непрогресивен ход. Белите петна са единични с несиметричен характер, ангажиращи точно определена зона.


Смесеното витилиго представлява комбинация от несегментна и сегментна форма.


По време на прегледа трябва да се осведомим за:


Началото, вида и еволюцията на симптомите; фактори отключили и обострящи състоянието (стрес, медикаменти и др.); други членове от семейството с подобни оплаквания или преждевременно посивяване на косата; наличие на бенки с бял ореол; съпътстващи заболявания на щитовидната жлеза, диабет или други автоимунни болести; провеждано до момента лечение.


По преценка на лекаря може да се извърши изслеване със светлина на Wood за оценка на площта на засягане.



Кои са откючващите фактори на витилиго?


  • Стресът (хроничен/остър) е един от основните състояния, които пациентите свързват с болестта
  • Травми по кожата, слънчево изгаряне. При голям процент от хората с витилиго се наблюдава феномен на образуване на витилигинозни петна на местата на продължително триене или нараняване на кожата
  • Излагане под действието на химични избелващи вещества (монобензил етер, хидрохинон, рододенол и др.)


Как се лекува витилиго?


Установено е, че в засегнатата от витилиго кожа се намират единични остатъчни меланоцити намиращи се в корена на косъма т.нар „дремещи меланоцити“. Целта на лечението е да се стимулира тяхната миграция към повърхността на кожата и да покрият засегнатите участъци с пигмент.

Лечението е индивидуално и се определя от активността на заболяването, локализация на лезиите и площта на засягане.


Основните медикаменти, които се използват при лечението на витилиго включват:


  • Кортикостероидни кремове/унгвенти
  • Калциневринови инхибитори
  • Системни кортикостероиди
  • Антиоксиданти

Фототерапията е златен стандарт при лечение на витилиго. Тя включва:


  • Източници на УВБ, УВА лъчи (Narrow band, PUVA)
  • Фокусираната УВБ фототерапия (ексимерен лазер, микрофототерапия)

При по-леки форми и стабилна форма (липса на прогресия повече от 6 месеца) към фототерапията се прилага комбинация от локални средства (кортикостероидни препарати/ калциневринови инхибитори).


При активна фаза на витилиго към комбинацията от фототерапия и локални средства може да се включи кратък курс със системни кортикостероидни препарати.


При витилигинозни плаки на терапевтично резистетни зони (длани и стъпала) се прилага хирургична трансплантация на меланоцити чрез кожни присадки.


При засягане на голяма площ (универсално витилиго) в съображение влиза химическо избелване на кожата с локални препарати (монобензон, мехинон или хидрохинон).


При всички форми на витилиго е желателно приемането на антиоксиданти, както и използване на фотопротекция през летните месеци.


Обещаващи резултати в последните години дава лечението с Afamelanotide - аналог на алфа-меланоцитостимулиращия хормон, който играе основна роля в производството на меланин.