Струма (гуша)
Автор: Доц. Т. ТемелковаКакво представлява струмата (гушата)?
Така се назовава уголемяването на щитовидната жлезаКаква е причината за възникване на струма?
Най-честата причина е недоимъкът на йод. България е географска зона с наличие на йоден недоимък (с изключение на Черноморието, където има достатъчно количество йод), поради което струмата е още по-честа отколкото в други страни. Засегнати са предимно жените, до 4 пъти по-често отколкото мъжете. В периоди на ендокринно „натоварване” с повишена потребност от хормони на щитовидната жлеза, (пубертет, бременност и климактериум) вероятността за възникване на заболяването се увеличава.Как се проявява и как се установява струмата?
В случаите на напреднала струма това се установява от самия пациент или неговия домашен лекар като подутина в средната част на шийната област. При силно напреднали случаи са налице симптоми от притискане на съседни структури – затруднение в дишането, трудности при преглъщане, симптоми на притискане на шийните кръвоносни съдове и др. В ранните фази струмата може да се установи само чрез ултразвуково изследване. При неусложнената струма няма данни за възпалителен процес, като болка или зачервяване. Ако има такива, може да се касае за тиреоидит, остър или подостър, който изисква различно лечение.Защо е необходимо задължително да се направи ехография (ултразвуково изследване) при съмнение за струма?
С помощта на ехографията може не само да се установи точно какви са размерите на жлезата, но и наличието на възли, както и да се прецени структурата на жлезата. Много често се касае за нодозна струма (т.е. увеличена щитовидна жлеза с наличие на възли в нея). Самите възли могат да бъдат до голяма степен успешно преценени относно евентуална злокачественост. С цветен дуплекс може да се прецени и васкуларизацията (кръвоснабдяването) на жлезата. Чрез ехографията се диагностицира и състоянието на околните тъкани, наличието евентуално на увеличени лимфни възли, както и ектопично разположена шитовидна жлеза (т.е. шитовидна тъкан на нетипично за нея място).Какво друго е необходимо като диагностика?
Най-често при гушата се касае за т.н. „еутиреотна” струма, т.е. без наличие на нарушения във функцията на жлезата. Независимо от това е необходимо да се изключи хипер- или хипотиреоза (т.е. повишена или понижена функция на жлезата). Това става чрез лабораторно изследване на хормоните на щитовидната жлеза (FT3, FT4) и на тиреоидно-стимулиращия хормон от хипофизата (TSH). Уместно е това изследване да се извърши дори и при липсващи оплаквания от страна на пациента, защото понякога особено при по-възрастни хора нарушената функция на жлезата може да протича без изразени симптоми.От какво зависи лечението на струмата (гушата)?
Дали ще се подходи към консервативно или оперативно лечение на гушата зависи от:- възрастта на пациента
- големината на струмата
- едновременното наличие на възли и характера им
- наличието на нарушение на функцията на жлезата
- придружаващите болести
- общото състояние на организма и др.
Ако се касае за млад пациент (до 40 години) с дифузна гуша без промяна в хормоните, се прилага лечение с йоден препарат в дозировка от 200 микрограма дневно. В райони с изразен йоден недоимък често се дава и профилактично при млади хора йод в дозировка от 100 микрограма на ден.
При възрастни пациенти с дифузна гуша без нарушение на функцията на жлезата може да се опита с малки дози l-thyroxin като се цели ниско нормална стойност на TSH и нормални стойности на FT3 и FT4. Важно е редовно контролиране на лечението и корекция на дозировката, както и преценка на общото състояние на пациента, тъй като това лечение е противопоказано при исхемична болест на сърцето, миокардит и ритъмни нарушения.
При съмнение за злокачествен процес, както и при големи струми с механично притискане на околни тъкани, най-добрият метод на лечение е оперативният. В случай на «базедовифицирана» струма, т.е. когато има увеличена продукция на хормони на жлезата, първо трябва да се потисне функцията на жлезата с медикаменти, след което се оперира.
При рецидивиращи струми, с висок оперативен риск или отказ за операция от страна на болния, при напреднала възраст, особено в съчетание с увеличена функция на жлезата, може успешно да се приложи радиойодтерапия. Това лечение е противопоказано в случай на съмнение за злокачествено заболяване!
Във всички останали случаи е необходимо да се направи строго индивидуална преценка за подходящото лечение.