Стрес - що е то?

Стресови ситуации

Усещане за стрес може да възникне в ситуации като например следните:

• времеви натиск
• загуба на близък човек
• шум и трудни условия за почивка/сън
• финансови затруднения
• нови отговорности
• изпити
• конфликти на работното място
• смяна на средата
• ставане на възраст
• развод

Есенциалният въпрос в този контекст е: Защо някои хора имат усещане за стрес в определени ситуации, а други нямат или в много по-малко измерение?

Теории за стресa

Следва на кратко да бъдат обобщени основните психологически теории/модели за явлението на стреса, като ще избегнем да влизаме в излишни детайли. В долу изложените концепции е описано, какво представлява стресът като психичен феномен и по какъв начин възниква.

1. Съответствие между личност и среда (Person-Environment Fit-Model)

Според този модел стрес е дефиниран по следния начин:

Стрес = несъответствие (mis-fit) между среда (E) и индивид (P). Изискванията от околността не съответстват с възможностите на човека. Ресурсите на индивида не са съобразени с условията на дадената среда

Нива на съответствия според теорията:

• индивид (обективно):  Потребности и способности
• индивид (субективно):    Възприети потребности и способности
• среда (обективно):        Ресурси и изисквания
• среда (субективно):   Възприети ресурси и изисквания



Импликации:
Решаващо за възникването на стрес е възприетото несъответствие (mis-fit) между собствените ресурси (P) и външните изисквания (E). Следователно стресът е резултат от дисфункционални когнитивни оценки (погрешни мисловни преценки на дадена ситуация).
Пример: Eдин работещ се налага да смени града за новото си работно мястo. В случай че работещият има следните когниции: "това е прекалено тежка задача за мен", "не съм достатъчно умен/умна да се справя с това", "просто нямам достатъчно опит в тази област", "това са изключително сложни неща" и впрочее, индивидът се наглася вътрешно, че сутуацията е прекалено трудна за него. Тези мисловни процеси водят до стресови реакции. Колкото е по-голямa възприетиетата разлика межу собствените способности и външните изисквания (mis-fit), толкова е по-голямо психичното натоварване.


Начини за редуциране на стреса:
- Промяна в самата ситуация
- Промяна във възприемането на ситуацията

2. Когнитивен модел на стреса

Стрес = дисбаланс в интеракциите между личност и среда, породен от убеждението на индивида, че е неспособен да се справи с възприетата настояща среда

Според теорията на Лазарус психо-емоционалния стрес е резултат от когнитивни (мисловни) оценки, както и от наличните копинг стратегии (от английския: "coping", "to cope" = преодолявам, справям се). С други думи и в тази концепция, както при горе споменатата теория, решаващ фактор е субективната преценка на самия човек. Моделът разграничава два вида мисловни оценки:

 първична оценка = оценяне на дадено събитие като:

В първите два случая не възниква стрес, тъй като ситуацията е оценена като незначителна или позитивна. В случай, че ситуацията обаче е възприета като заплаха и се очакват отрицателни последици, човекът реагира със стресови симптоми.

Дори и даден индивид да се намира в от него негативно възприета ситуация, съществуват все още възможности да се въздейства върху нежеланото събитие. Именно за тези методи (копинг стратегии) е от значимост по какъв начин са възприети. Ако са оценени като високи, може да се компенсира отрицателната първична оценка.

3. Теория за ролевия стрес

Стрес = следствие от ролеви конфликти, които резултират в пренатоварване и прекалено високи очаквания към себе си.

Приемането на неадекватна роля води до прекалено високи възприети отговорности, които причиняват стресови реакции в индивида. За това е препоръчително, човек да се сприятели с роля, в която да се чувства комфортно. Пример за неадекватна роля е парентализирането на деца, а именно явлението, нарастващите да приемат ролята на родител. Това се случва, когато един или двама родители са зависими от алкохол или засегнати от други психични разстройства, които ги ограничават значително в изпълняването на типичните за един родител задачи. Диаметрално противоположният пример би бил, подрастващият да разполага с прекалено ниска автономия, породена от преувеличената загриженост на родителите. В такива случаи съществува вероятността, детето да запази тази роля и като възрастен, което би довело до поднормена инициатива в семейния живот и други социални компликации.

4. Бърн-аут синдром

Бърнаут е най-известният модел за стреса и е предмет на все повече дискусии както в България така и в почти целия свят. Думата идва от английското "burn out", което означава буквално "изгарям, прегарям". С други думи в най-общ смисъл става въпрос за "прегряването" на човешката психика поради повторни и продължителни пренатоварвания, особено в работата с хора.

Следователно особено застрашени от Бърнаут са хора на работни места, които изискват количествено много ангажименти с други хора, например клиенти, пациенти и други. Пренатоварването на работното място представлява проблем във все повече страни. Задача на трудовата и организационна психология е да предостави мерки за предотвратяване на това явление.

Един широко разпостранен инструмент за диагностициране на Бърн-аут e Maslach Burnout Inventory (MBI). Ако искате да проверите за себе си дали сте застрашени, може да разгледате следните въпроси по-долу, които са съдържание на MBI.

1. Чувствам се емоционално изтощен от моята работа
2. В края на работния ден се чувствам напълно изразходван
3. Чувствам се уморен сутрин, когато ставам и трябва да отида на работа
4. Лесно разбирам как пациентите ми възприемат нещата
5. Чувствам, че към някои пациенти се отнасям като към безлични "обекти"
6. Да работя по цял ден с хора е наистина голямо напрежение за мен
7. Справям се много добре с проблемите на пациентите си
8. Чувствам се съсипан от работата си
9. Чувствам, че чрез работата си влия положително върху живота на други хора
10. Забелязвам, че откакто работя това съм станал по коравосърдечен към хората
11. Безпокоя се, че сегашната ми работа ме прави по-малко емоционален
12. Чувствам се пълен с енергия
13. Работата ми ме потиска
14. Влагам твърде много усилия в работата си
15. Всъщност не ме е грижа много за това какво става с някои пациенти
16. Да работя в непосредствен контакт с хора е твърде голям стрес за мен
17. Лесно мога да създам успокояваща, отпускаща атмосфера за пациентите
18. Чувствам се весел и оживен след работа с пациенти
19. В тази професия съм направил много неща, които си струват
20. Чувствам се накрая на силите си
21. На работа решавам емоционалните проблеми много спокойно
22. Чувствам, че пациентите ме обвиняват за някои от техните проблеми

Терапия на стреса

Едно основно правило, независимо от приложената техника, е да не си поставя човек нереално високи цели. В противен случай психичното натоварване е препрограмирано.

1. Имунизация срещу стрес (Stress Inoculation Training)

В случай, че попаднете или започвате да попадате на работното си място в ситуация, в която ви се натрупват все повече задължения, е препоръчително на първо място да си зададете позитивни самоинструкции (вътрешни диалози). Повтаряйте си на ум или дори на глас „спокойно, успявал съм и по-трудни неща“, „ще успея. разбира се, че ще успея!“, „дори и да не стане на 100 % така както аз искам, не е катастрофа“, „нека първо едно по едно“, „за всичко си има решение“ и прочее. Както в горе изложените теории е описано, че стресът е въпрос на вътрешна нагласа, така мисли като „ще успея“ иткн. са примери за изгодни когниции. В контраст неизгодни мисловни диалози биха били „не, това никога няма да успея“, „аа не, този път вече ми стана прекалено много“, „не мога повече“, „няма да стане това нещо“, „как за Бога да се справя с това?“, „това е прекалено трудно за мен“ и други. Колкото и да звучи просто, повторението е майка на знанието. Защо знание ? Защото човешката психика много често не различава между знание и убеждение. Така и повторни мисли като „ще успея“ довеждат в един момент до „знанието“, че ще успее човек. Много често разочарованията са резултат от прекалено високи очаквания към себе си. Постигането на малки цели се оценя като естествено, а правенето на „грешки“ като катастрофа. За това е значително и при „малки“ успехи да се възнаграждавате поне с мисли като „гордея се със себе си, това никак не беше лесно“, вместо да си повтаряте „това и без това беше лесно, нищо особено не беше, че го успях“. Ако успехът води не до гордост а само до облекчение, това означава, че сте си поставили летвата прекалено високо. Околността на даден индивид се боядисва в мрачен или светъл цвят в зависимост от това какви антиципации (очаквания), оценки и други представи владеят актуалното му състояние.

2. Рационално емотивна терапия (Rational Emotive Therapy)

Американският професор и опитен психотерапевт Алберт Елис постулира 11 ирационални убеждения, които според него стоят в основата на всички психо-емоционални проблеми. Тези 11 дисфункционални когниции ги обобщава в 3 основни категорий: