Какво представлява метаболитният синдром?

Автор: Доц. Т. Темелкова

Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения като:

  • захарен диабет тип 2 (или нарушен глюкозен толеранс)
  • високо кръвно налягане
  • нарушения в мастната обмяна (високи триглицериди и намален „добър” холестерол)
  • затлъстяване (особено от мъжки тип, т.е. с увеличаване на коремната обиколка)
  • нарушения в кръвосъсирването и други

  • водещи до преждевременно остаряване на артериалните кръвоносни съдове (развитие на атеросклероза), с което метаболитният синдром е отговорен за основните причини за смъртност и инвалидизиране в развитите страни: сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. В по-широк аспект към метаболитния синдром се числят и нарушения като:

  • подагра (или увеличена пикочна киселина)
  • чернодробна стеатоза (увеличено отлагане на мазнини в черния дроб)
  • сънна апнея (нарушения в дишането по време на сън)
  • еректилна дисфункция и други


  • Какви са причините за възникване на метаболитния синдром?


    Причините за развитие на метаболитния синдром са комплексни:

  • генетични фактори (т.е. фамилната предразположеност). Открити са множество генетични рискови фактори, които са от значение за възникване на метаболитния синдром, но все още не е намерено изследване, с което цялостно да се прецени вероятността за развитие на синдрома при едно конкретно лице.
  • начинът на живот (особено прекомерното хранене с висококалорийна храна, липсата на физическа активност, както и продължителното излагане на интензивен психоемоционален стрес).

  • Решаващо е взаимодействието на тези фактори помежду им.


    Кои лица са застрашени от метаболитен синдром?


    От метаболитен синдром е застрашен всеки, който води неправилен начин на живот. Дори лица, без „лошо” генетично наследство, които водят застоял начин на живот, прекарвайки основната част от деня си пред телевизор, компютър, в кола и т.н. са реално застрашени да развият т.н. инсулинова резистентност и да се отключи развитието на синдрома. Рискът е още по-голям, когато това се съчетава с прекомерно хранене, особено с висококалорийни храни (сладки, мазни, тестени храни) и всичко това е на фона на фамилна предразположеност.


    Каква е ролята на стреса за възникване на метаболитния синдром?


    Не са рядко случаите да се открие захарен диабет с много високи стойности на кръвна захар (например над 15 ммол/л) или да се прояви хипертонична криза по повод на тежка психична травма при напълно „здрави” до момента лица. Острото стресово натоварване, като внезапна смърт при близък човек, катастрофа, и т.н. може да отключи едно неоткрито до момента „латентно” състояние на метаболитния синдром. Непреработеният хроничен психосоциален стрес, т.е. силните дразнители в служебния и личен живот могат да провокират вредни навици като преяждане и злоупотреба с алкохол, както и да намалят мотивацията за двигателна активност. Освен това стресът директно влияе на нервноендокринната система. Интересно е, че лица с едно и също натоварване имат различни здравни последици според начина на преодоляване на психосоциалния стрес. С други думи, лица с висока емоционална интелигентност и социална компетентност могат да парират вредното въздействие на много силни психични дразнители, докато други, които нямат възпитан контрол върху емоциите си, може да получат сериозни увреждания и при незначителни натоварвания на работното място или в семейството.


    Кой пол е по-застрашен?


    Мъжете са по-често засегнати от метаболитния синдром. При жени съществува известна защитна функция от страна на женските полови хормони, която отпада след менопауза, и тогава рискът се изравнява с този при мъжете.


    Пощадени ли са младите хора от развитие на метаболитния синдром?


    Тревожни данни от много страни сочат, че дори в училищна възраст, неправилното хранене с много шоколадови или други висококалорийни храни и напитки, в съчетание с дългото седене пред компютърните игри, води до затлъстяване и развитие на метаболитен синдром. Ужасяващи са резултатите от аутопсионни изследвания при млади хора, загинали при автомобилна злополука, които показват все по-често напреднали атеросклеротични съдови прояви, каквито не би трябвало да се очакват в тази възраст.


    Как да разберем дали имаме метаболитен синдром? Как се поставя диагнозата?


    Все още няма окончателно единомислие сред международните дружества по този въпрос. Независимо от някои разногласия обаче (които са повече от технически, отколкото от научен характер), трябва да се има предвид едновременното наличие на наднормено телесно тегло, увеличена обиколка на талията, повишена кръвна захар на гладно или след натоварване с глюкоза, повишено кръвно налягане и повишени триглицериди или намален «добър» холестерол в кръвта. При това през последните години е налице промяна в представите ни за референтните (т.е. нормални) стойности относно тези параметри, като критериите стават все по-строги.


    Какви са оплакванията и рисковете при метаболитния синдром?


    Оплакванията са от страна на много органи и системи и често се развиват постепенно, поради което метаболитният синдром може да остане дълго време неоткрит. Най-опасни относно продължителността на живота са сърдечният инфаркт и мозъчният удар, в резултат на засягането от атеросклероза на коронарните (сърдечните) и мозъчните съдове. За качеството на живот са от значение и много други оплаквания, респ. последици, на синдрома като:

  • исхемична болест на сърцето (протичаща с умора, задух и болки или стягане в гърдите, особено при студ или физическо усилие)
  • хроничната мозъчна атеросклероза (характерна с нарушения на паметта, равновесието, склонност към депресия и др.)
  • еректилната дисфункция или импотентност
  • подагра (изявяваща се като периодични подагрозни пристъпи или като хронично увеличение на пикочната киселина със ставни оплаквания, поради натрупване на кристали от пикочна киселина в ставите, както и евентуално образуване на кристали и камъни в бъбреците) и др.
  • затлъстяването се отразява неблагоприятно на ставите с развитие на ставно дегенеративни промени, които от своя страна затрудняват физическата активност
  • сънната апнея нарушава качеството на съня и се отразява върху работоспособността поради нарушена концентрация. Често се въвлича и хронично възпаление на дихателните пътища поради спането с отворена уста.



  • Възможно ли е да се лекуват последиците на метаболитния синдром?


    За съжаление само до определена степен. Разбира се съществуват модерни лекарства за лечение на отделните компоненти на синдрома, като например за понижаване на високото кръвно налягане, кръвна захар или триглицериди. Изследванията обаче показват, че един диабет от втори тип, след като се е проявил, независимо от лечението често дава последици, особено от страна на сърцето. Така че най-добрият начин да се избегнат последиците на метаболитния синдром е да се предпазим от неговото възникване изобщо!


    Може ли да се предпазя от метаболитния синдром чрез здравословен начин на живот?


    Множество научни изследвания са доказали категорично, че лица

  • с правилно хранене (особено важно е да не се редуват периоди на преяждане с такива на гладуване)
  • с висока двигателна активност (най-добре над 30 минути бързо ходене или бавно тичане всеки ден)
  • без прекомерна употреба на алкохол (леката до умерена консумация на алкохол, особено вино, се отразява по-скоро благоприятно на здравното състояние)
  • с избягване или умело преработване на психичните рискови фактори

  • имат добър шанс да избегнат изявата на метаболитния синдром, дори и при наличие на фамилна обремененост. Това е така наречената епигенетика, когато начина на живот променя налични генетични фактори. С други думи, ние сме в състояние до голяма степен да регулираме здравето си по отношение на риска за развитие на метаболитния синдром, а оттам и за удължаване на живота ни с около 10-15 години, при това с качествен живот, с физическа, умствена и емоционална пълноценност.