Колоноскопия – най-добрият метод за ранна диагностика на злокачествени заболявания на дебелото черво
Автор: Доц. Димо КюркчиевКакво представлява колоноскопията?
Колоноскопията е ендоскопски метод за диагностика и извършване на терапевтични процедури на дебелото черво (колон) и част от тънкото черво. Използва се мек, гъвкав апарат (колоноскоп) с челна оптика, с диаметър 10-12 мм, който се въвежда през ануса. Провежда се амбулаторно от лекар – специалист гастроентеролог. Асистира обучена за ендоскопски манипулации медицинска сестра.
Колоноскопия
Какво представлява един колоноскоп?
Колоноскопът се състои от лесно огъваща се тръба, която се въвежда през ануса на пациента. Върхът на тръбата може да се движи във всички посоки и има отвори за светлина, камера и различни инструменти. В другия край на колоноскопа се намира контролна глава, чрез която се управляват движенията на апарата. Кабелна система доставя образа от вътрешността на дебелото черво до видео екран. Чрез колоноскопа лекарят може да взема биопсии (малки късчета тъкан, които след това се изследват микроскопски), да отстранява полипи и малки тумори, да спира кървене, да разширява стеснени участъци.
Как протича колоноскопията?
Колоноскопията се прави в специално оборудван кабинет и продължава 10-15 минути. По време на изследването пациентът е в ляво странично легнало положение. Процедурата започва с поставяне върха на апарата в ануса и постепенното му въвеждане в дълбочина. Крайната цел е да се достигне най-далечната точка на дебелото черво - т.н. сляпо черво (цекум), като междувременно се оглеждат всички негови части. В някои случаи е възможно да се огледа и малка част от тънкото черво. По време на колоноскопията може да се усети подуване на корема. Може да има присвиване и болка в корема, която е краткотрайна и обичайно търпима.
При колоноскопията лекарят наблюдава върху екран вътрешността на дебелото черво, като се търсят промени в структурата му. С помощта на колоноскопа не само става достъпна за оглед лигавицата на дебелото черво по цялата му дължина, но и в каналите на апарата могат да се въвеждат различни инструменти с цел коагулация, биопсия, полипектомия и др.
Ако по време на изследването се открият участъци, които изискват по-детайлно изясняване, е необходимо да се вземат биопсии с помощта на ендоскопска щипка или четка, въведени през инструменталния канал на апарата. При установяване на полипи на дебелото черво, силно възпалени участъци на лигавицата, туморно образувание, задължително се вземат 5 или повече биопсии. Това не е свързано с допълнителна болка или неприятно усещане.
Нормален образ на дебелото черво при колоноскопия
Доброкачествен полип (аденом) на дебелото черво
Карцином (рак) на дебелото черво, установен при колоноскопия
Прави ли се упойка при колоноскопия?
По преценка на лекаря, извършващ колоноскопията, може да се направи мускулна или венозна инжекция с успокоителни лекарства (седация). Седацията е състояние, при което пациентът е в съзнание, но усещането за болка и дискомфорт е силно намалено. Постига се чрез лекарства, които са различни от използваните за пълна упойка. В състояние на седация се запазва възможността за контакт с пациента, който може да следва инструкциите на лекаря. Обикновено изследваните нямат спомен от процедурата, въпреки запазеното съзнание. След използването на седация пациентът не е в състояние да шофира след приключване на колоноскопията, затова е желателно да си осигури придружител, който да го отведе в къщи.
В някои случаи, особено по настояване на пациента (отхвърляне на всякаква „химическа намеса”) или при налична непоносимост към съответните медикаменти, колоноскопията може да бъде проведена и без никаква упойка или седация. В редки случаи, при пациенти със страхови състояния, се налага използване на пълна анестезия, което е свързано с допълнителни рискове и неудобства. При предварителната консултация с лекаря се уточняват възможностите за седация и кой метод би бил подходящ в конкретния случай.
Кога трябва да се извърши колоноскопия?
Диагностична колоноскопия най-често се налага за изясняване причината на определени оплаквания като коремна болка, подуване и дискомфорт, необяснима диария, редуване на запек с диария, наличие на кръв в изпражненията, установена лабораторно анемия.
Контролна колоноскопия се извършва след вече отстранени полипи и/или тумори.
Превантивна колоноскопия в много страни се използва като метод за скрининг. Целта е ранно откриване и отстраняване на полипи, преди трансформирането им в злокачествен тумор.
Терапевтична колоноскопия се прилага при следните манипулации:
• Изрязване и отстраняване на полипи и малки тумори
• Разширяване на стеснени участъци на дебелото черво
Подготовка преди провеждане на колоноскопия:
Колоноскопията се извършва на гладно. Пациентите не трябва да се хранят или приемат големи количества течност 8 часа преди манипулацията. В деня преди изследването се извършва подготовка, която се обсъжда подробно с пациента. Състои се в приемане на препарат, който има слабително действие и достатъчно количество вода. Почистването се комбинира със спиране приема на храна до провеждане на изследването. Правилната подготовка е изключително важна. Лошо почистеното черво може да е причина за пропускане на малки полипи или тумори. Огледът е затруднен при наличие на отмивни води и хранителни остатъци.
Подготовка за провеждане на колоноскопия (лаксативи и спиране приема на храна)
Какви са рисковете и възможни усложнения при колоноскопия?
При много малък процент от пациентите при колоноскопия е възможно да се стигне до нараняване на стената на дебелото черво с перфорация (пробив) и/или кръвоизлив след биопсия или полипектоми. След манипулацията може да се наблюдава подуване, дискомфорт в коремната област и повишено газоотделяне (така е защото по време на процедурата се въвежда въздух в дебелото черво), като тези оплаквания преминават напълно без допълнителна терапия.